nbsp; по: Памела Бяла
Бях с гръб и ме боли главата throbs. Светлините са прекалено ярко, а температурата твърде студено. Дали тя грипът? Някои по-още безименен ужас заболяване? Не, it Само, че it вече 8 ч. в неделя и аз да има краен срок за моята седмична колонка в кратък дванадесет часа.
Имам попита писатели Ive изпълнени през годините, как се чувстваш за проклятие на моето съществуване: срокове.
“Аз обичам срокове. Държат ме мотивирани,” един шеметен писател ми каза.
Друг squealed, “Обичам писмено Im толкова много неща, които винаги се превръща в задачи две седмици, преди те се дължат!”
Стръмно лудост, аз мисля, както съм флип чрез телевизионни канали. Кой може да се радваме на мисълта на looming срок? Погледна часовника; 8:30 ч. Все още има време за закуска и може да прочетете глава в тази нова мистерия. До 9 oclock, с пълно тумбаче и успяхме да открием, че романът, аз мотика на Notepad.
“Патица confit смесени зърна coulis, A страна на Зелените wilted смесва с бекон мазнина и оцет обличане, и печени пащърнак.” Яденето беше ял преди две нощи, но точно сега Im принуждава сам да пише бележките Ill използвате, за да тъкат ми ресторант преглед.
Седмица в, изложени седмица, които да могат да ме обвиняват за забавяне? Седемдневен курс хранене тук, за поемане на изчакване обяд там – всяка седмица трябва да писалка 1000 думи за някои хранене яде в някакъв ресторант, седмица след седмица, година след година. И всяка неделя вечер аз седя треперещ от страх, че думите wont поток.
Хмм, писане за патица е направил ме гладен отново. Аз се скитат в кухнята, измийте някои ястия, отвори хладилника, затворете го отново, и се опитват да решат какво искат. А чаша чай? А шоколад нещо? Сирене и бисквити? I определя трите и се насочете към хола, където Ive реши да напиша моя преглед.
Да отнеме няколко минути, за да направи себе си удобно на дивана пред осъзнавам лаптопа ми е в другата стая. Въздишане, аз флип чрез канали и се намери филм с Хъмфри Богард. Ive го виждал и преди, разбира се, но чувствам, че ще вдъхнови моето писане. Да, мисля, че както аз постно обратно, munching пътя ми през Jarlsburg и крекери, някои черни и бели вдъхновение ще ми разпръснати мисли и непълна отбелязва в графата за възрасти.
Скоро, много скоро, отивам намеря моя лаптоп и да започнете да пишете. Една уводния параграф сергии, така да се гмуркам директно в мезета – паневропейски притъпена фестони, хладилни омар салата, Карпачо. Крайно ми очи да видя на масата, както е било разпространението пред нас в петък вечер. I-вероятният на вкусове и аромати на инхалирам на вечерта. Ах, Im в небето.
Аз открито едно око към връстници по часовник. Ако аз отида да си лягам сега, мога да събудиш в 5 и го завършим, преди крайния срок.
Моят съпруг, вестникарска редактор, е шега, “краен срок е това, което вие чувате, когато редактор увисва на теб.” За мен срокове са по-смъртоносни от това. Аз мъча, аз стон на глас събуждането ми snoring куче. Гърдите ми е тясно, сухота в гърлото ми.
“Дай си фалшиви срок от два дни преди началото на статията се дължи.
“Радвайте се над срокове, защото значи, че трябва платци работа.”
Нито един от които работи за мен. Аз дишам дълбоко. В мезета и entrees се направи. Аз просто трябва да напишете на десерти и шамар за сключване, честота на ресторант и даде отривист здравейте. Аз Поеми дълбоко дъх и се потопите в състезателни чрез разтопен шоколад, торта и тризвезден рейтинг. It не дори полунощ!
Аз тогава си чаша вино с поздравления за добре свършената работа.
Сега този срок wasnt толкова зле, нали?
Тези смъртни Срокове
Reply